Младен Влашки – “Тайни” Тинейдж роман.
Романът на Стана Апостолова предизвиква интерес. Това е, както го е определила авторката, „тийнейдж роман“, което би трябвало да отговаря на по-разпространеното, но като че ли демодирано определение „юношески“, със заглавие „Тайни“. На първо място трябва да отбележа, че изборът на целева група читатели и на жанр е важен, понеже в днешната българска литература именно това е „слабото място“ – романи за порастващите българи. Тази целева група чете днес предимно преводни заглавия, най-често различни видове „дневници“, които проследяват ежедневието на юношите и техните възрастови проблеми. В романа „Тайни“ се проследява една учебна година на няколко български деца от Бургас, които тъкмо след седми клас са напуснали старите си училища и се сблъскват с нови съученици и порядки в новите си „елитни“ и не толкова училища. Гого, Гешото и Белини трябва да преживят раздялата си, но и да запазят приятелството си. Те ще се срещнат с Никол, Мони, Йори, Розалина, с учителя легенда, математика Дженков, учителя по физическо, неизвестния баща на Никол, Антон Митев и още много герои. В основата на проблематиката обаче са залегнали семейните тайни – неверни бащи, майки, оставили децата си, за да търсят препитание в чужбина, разведени семейства, деца, заченати инвитро и т.н. Има и наркотици, и побои, и преписване, и безспорни успехи на олимпиади, и любов, и частни уроци, и музика – има всичко, което заобикаля децата ни. Добрите страни на романовия свят са правдивата му атмосфера и убедителните характери на героите (тук за разлика от фентъзи романите Стана Апостолова е органична), които показват широка палитра от комбинации на социални обстоятелства, възпитание с личен характер и натюрел. Тази различност на оцеляването бива описвана от авторката със симпатия, когато е човешки порядъчна в стремежите си, дори да е грешна в поведенчески актове– образа на Йори, или донякъде на Розалина. Като несимпатични са изобразени заслепените от амбиция, злоба и социална неадекватност герои – например Мони. Като недостатък трябва да отбележа ненужната дословност на повествованието и на места не особено добрата работа с езика. Но това са слабости, подлежащи на редактиране. Примерно от изречението „Леля Валя беше скромна, тиха, с нищо незабележима жена“, което в тази форма е безсмислено, поправката изисква само отпадането на думите „с нищо“. Както и едно разместване ще даде граматическа правилност и смисленост на изречението „ Намери на майка си ключовете за нейната кола“ (с12). Също така могат да се осъвременят някои от думите на днешния ученически сленг. По-важно обаче е, че макар и донякъде повлиян от не добрата техника на Апостолова, повествователят да говори за всичко, за което се сети в даден момент, този роман удържа мярата на цялото и поради констелацията от добре поднесени характери на героите навлиза в света на ежедневието на българските ученици около осми клас доста правдиво и емоционално убедително.