Прочетох пиесата с интерес. Авторката е хвърлила ръкавица на баба Агата Кристи. Заинтригуващо и мотивирано криминале! Находчиво сюжетиране. Жива реч. Жив диалог. Героите в плътна и характерна обрисовка! Страхотна архитектура в сценографията! Поздравления!
Ще споделя обаче и някои съображения. Драматургията е със сложно естество и с категорични закони. Тя се построява върху действия! Но не физически и не върху въобще говорене. А върху сложни целенасочени конфликтни действия и диалози.
Тя изисква интригата да изразява един основен конфликт с категорична целенасоченост. Не понася никакви белетристични празни обороти. В този текст са се прокраднали такива късове.
В началото Джон си говори, после нищо не се случва, физически присъствия, посрещания… Няма завръзка! Да се появи случка или събитие, от което да потегли основния конфликт… няма напрежение! Дълги ходенета нагоре надолу – това не е действие! Това, че ще се продава хижата не е достатъчно за интригата…
Белетристичният опит на авторката я е подвел. На доста места действието тъпче на празни обороти. Сцената не търпи това, изисква всяка секунда на нея да се проявява конфликт.
Криминале в белетристиката е едно, а в драматургията е друго! Къде е действеният конфликтен диалог, който трябва да хвърля светлина върху интригата? Твърде белетристично се развива интригата с адвоката, който е главно действащо лице, с няколко щрихи… и ние научаваме накрая, че той е…
Разказването е забранено в театъра! Всичко се доказва чрез събития и действие!
Симеон Димитров
