Тази сутрин беше станала много рано. Нямаше още пет и половина, но не ѝ се лежеше, защото я очакваше тежък ден. Зареди кафемашината и присви устни в предвкусване на чудесното кафе. Още беше тъмно навън, но в кухнята цареше уют и спокойствие. Отвори лаптопа и стартира браузъра, за да си прочете имейлите. Обичаше кръглата полирана маса, върху която оставяше стария лаптоп винаги включен, за да я спасява от безсъницата. Скайп иконата на работната лента замига, за да обозначи, че някой праща съобщение, което много я учуди. Не предполагаше, че има ранобуден познат. Щракна, за да види кой е, и се усмихна. Беше Николай от Канада. Там бяха с десет часа назад, така че още не си беше легнал.
„Много се радвам, че си на линия, защото спешно ми трябваш!” – гласеше съобщението. Както винаги нейният съученик от Английската гимназия не си губеше времето с предисловия.