МОЯТА СТЕЛАПРО КНИГА

тел +35956542331

e-mail: bookstore@stellapro.eu

             ИК СТЕЛАПРО

За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

Mar/24/2021

За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е заявено от началото на милениума, тоест вече двайсет години от новото хилядолетие с повече от двадесет и пет книги, предимно детски и романи. Сборникът “На покрива” е втората книга с разкази. 

            В описаните истории авторката художествено отразява, същевременно открива „една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена епоха“. Вече имаме необходимата историческа дистанция от тридесет години и бихме могли да я определим като повратна, важна, абсурдно продължителна, епоха на  приобщаване към цивилизация, към която принципно принадлежим. Няма да ѝ се разминат и определения като мътна, тъмна, мутренска и още куп други, които тя вече получава. Иначе казано – епохата на прехода.

            За съжаление живеем във време, в което вече е невъзможно съществуването на литературно-критически авторитети. Което ми дава основание да се опитам като филолог да заема мястото на представящ книгата на Стана Апостолова.

            И така, какво е характерно за стила и постигнатото в сборника “На покрива”. Големите български белетристи са поставени в полето на познатата ни европейска литературност, но в същото време категорично се отличават от нея. Стана Апостолова описва провинциалния живот, но същевременно ако сменим имената на героите и мястото на действието, описва живота с неговите характеристики въобще. Героите са разнородни, по-често непрестижни, но и успели, всеки с проблемите си и собствени възгледи за чест, достойнство, ценности. Къси разкази, пъстра мозайка, но непременно с пряка реч. На практика всяка обикновена житейска ситуация служи на авторката за създаване на сюжет. Късият разказ е всъщност епическо платно на цял един човешки живот. Описани в неговата всекидневност, в неговата естественост както обикновено устно разказваме чута или преживяна история, те съдържат ретроспективност, която обхваща широк диапазон от време. Дори в най-кратките форми, Стана Апостолова не може да излезе от кожата на романист.

Общото в тази проза е съпричастността, състраданието, философския поглед и разбирането на героите каквито и да са, както и да се окачествяват. Няма ярки протагонисти и ярки антагонисти в творчеството на писателката, нито в нейните романи, нито в разказите й. Читателите се припознават в тях. Всяко лице има ясно очертана физиономия и релефна индивидуалност, ние разбираме неговата мотивация, неговата психология. Общата идея на фабулата е превърната в индивидуално качество на едно лице.

Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименнот заглавие “На покрива” запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа – при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен план.

Вторият разказ “С море в сърцето” се занимава с имиграцията, утвърждавайки тезата, че българите се възприемат в чуждите държави добре. Но какво е отношението на българите емигранти в страната, какъв е погледът на хората, които дори край морето водят бедно, несъответстващо на европейския ни статус, съществуване. Разпадането на голямото и задружно българско семейство от миналия век е вече факт.

Всички разкази са моментна снимка на провинциалното ежедневие, но непременно с ретроспективен поглед на героите. В тях фигурира отношението и към съвременния депутат и към отминалото социалистическо битие. Няма отчетлива разлика между положителни и отрицателни образи, няма авторови пристрастия. Но тъгата и разочарованията на героите, читателят може да ги почувства. 

Последният и дълъг разказ е написан в сегашно време. В него е обрисувана мутренската действителност на нашето съвремие. Но без сатанизиране на мафиотите, които са събирателни образи на търговците с хора, крадците и измамниците. Без героизиране на представителите на закона или на жертвите. Истината трябва да се гледа в очите, макар грозна и гола.

Непретенциозните и съвсем кратки текстове не претендират, че разкриват “голямата истина”, която според прословутия Георги Марков бележи “голямата литература”. Тези разкази просто се превръщат в една хроника на времето, която ти влиза под кожата и тикъса сърцето. Стана Апостолова не търси “голямата истина”, намира “малката истина” за съвременниците ни.

БОРИС СЪБЕВ

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

АНАЛИЗИ

АНАЛИЗИ

За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е заявено от началото на милениума, тоест вече двайсет години от ново Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е заявено от началото на милениума, тоест вече двайсет години от ново 2021-03-24T15:59:20+02:00 За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

<h1></h1> <p>Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е заявено от началото на милениума, тоест вече двайсет години от новото хилядолетие с повече от двадесет и пет книги, предимно детски и романи. Сборникът &ldquo;На покрива&rdquo; е втората книга с разкази.&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;В описаните истории авторката художествено отразява, същевременно открива &bdquo;една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена епоха&ldquo;. Вече имаме необходимата историческа дистанция от тридесет години и бихме могли да я определим като повратна, важна, абсурдно продължителна, епоха на&nbsp;&nbsp;приобщаване към цивилизация, към която принципно принадлежим. Няма да ѝ се разминат и определения като мътна, тъмна, мутренска и още куп други, които тя вече получава. Иначе казано &ndash; епохата на прехода.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;За съжаление живеем във време, в което вече е невъзможно съществуването на литературно-критически авторитети. Което ми дава основание да се опитам като филолог да заема мястото на представящ книгата на Стана Апостолова.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;И така, какво е характерно за стила и постигнатото в сборника &ldquo;На покрива&rdquo;. Големите български белетристи са поставени в полето на познатата ни европейска литературност, но в същото време категорично се отличават от нея. Стана Апостолова описва провинциалния живот, но същевременно ако сменим имената на героите и мястото на действието, описва живота с неговите характеристики въобще. Героите са разнородни, по-често непрестижни, но и успели, всеки с проблемите си и собствени възгледи за чест, достойнство, ценности. Къси разкази, пъстра мозайка, но непременно с пряка реч. На практика всяка обикновена житейска ситуация&nbsp;служи на авторката за създаване на сюжет. Късият разказ е всъщност епическо платно на цял един човешки живот. Описани в неговата всекидневност, в неговата естественост както обикновено устно разказваме чута или преживяна история, те съдържат ретроспективност, която обхваща широк диапазон от време.&nbsp;Дори в най-кратките форми, Стана Апостолова не може да излезе от кожата на романист.</p> <p>Общото в тази проза е съпричастността, състраданието, философския поглед и разбирането на героите каквито и да са, както и да се окачествяват. Няма ярки протагонисти и ярки антагонисти в творчеството на писателката, нито в нейните романи, нито в разказите й. Читателите се припознават в тях. Всяко лице има ясно очертана физиономия и релефна индивидуалност, ние разбираме неговата мотивация, неговата психология. Общата идея на фабулата е превърната в&nbsp;индивидуално качество на едно лице.</p> <p>Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименнот заглавие &ldquo;На покрива&rdquo; запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа &ndash; при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен план.</p> <p>Вторият разказ &ldquo;С море в сърцето&rdquo; се занимава с имиграцията, утвърждавайки тезата, че българите се възприемат в чуждите държави добре. Но какво е отношението на българите емигранти в страната, какъв е погледът на хората, които дори край морето водят бедно, несъответстващо на европейския ни статус, съществуване. Разпадането на голямото и задружно българско семейство от миналия век е вече факт.</p> <p>Всички разкази са моментна снимка на провинциалното ежедневие, но непременно с ретроспективен поглед на героите. В тях фигурира отношението и към съвременния депутат и към отминалото социалистическо битие. Няма отчетлива разлика между положителни и отрицателни образи, няма авторови пристрастия. Но тъгата и разочарованията на героите, читателят може да ги почувства.&nbsp;</p> <p>Последният и дълъг разказ е написан в сегашно време. В него е обрисувана мутренската действителност на нашето съвремие. Но без сатанизиране на мафиотите, които са събирателни образи на търговците с хора, крадците и измамниците. Без героизиране на представителите на закона или на жертвите. Истината трябва да се гледа в очите, макар грозна и гола.</p> <p>Непретенциозните и съвсем кратки текстове не претендират, че разкриват &ldquo;голямата истина&rdquo;, която според прословутия Георги Марков бележи &ldquo;голямата литература&rdquo;. Тези разкази просто се превръщат в една хроника на времето, която ти влиза под кожата и тикъса&nbsp;сърцето. Стана Апостолова не търси &ldquo;голямата истина&rdquo;, намира &ldquo;малката истина&rdquo; за съвременниците ни.</p> <p>БОРИС СЪБЕВ</p>

Сравнение на продукти