МОЯТА СТЕЛАПРО КНИГА

тел +35956542331

e-mail: bookstore@stellapro.eu

             ИК СТЕЛАПРО

Интервю с художник илюстратора на детски приказки "Ламбо и Дар"

Mar/24/2021

Интервю с художник илюстратора на детски приказки "Ламбо и Дар"

  Интервю с Ангелина Ангелова

 

 

  1. Вътрешния ритъм на живот при децата ни е устремен и забързан. Съзерцанието е вече истинска рядкост. Каква концепция трябва да съдържа илюстрацията, за да не разчита само на съзерцанието?

 

1.Трудно ми е да изключа съзерцанието от процеса на възприемане на една илюстрация. Може би защото самата аз съм съзерцателна натура, а и децата ми също. Но сигурно това е заложено в характера на всеки индивид в различна степен.

  По-скоро се замислям какво „възпитава“ и провокира съзерцанието. Според мен ролята на възрастния, който отглежда детето е много важна в това отношение. Начина, по който чете текста на малкото още дете, заострянето на вниманието му към детайлите от историята, това да ги откриват заедно в рисунките и да ги анализират е много възпитаващо в тази посока.

  По отношение на детската илюстрация ролята на художника е отговорна. Рисунките му трябва много вярно да отразяват текста, да не губи фокуса от главните герои и в същото време да обръща внимание на заобикалящата персонажите среда. Малките детайли в описанието са важни и децата ги търсят. Реалистичният рисунък впечатлява и малки, и големи, и прави по-истинско всичко случващо се в историята и така провокира вниманието и съзерцанието у детето.

   Лично аз не харесвам илюстрации, в които всичко е с ярки цветове, еднакво „важно“ и контрастно .. Този тип рисунки ми напомнят ярките и агресивни образи, които ни съпътстват навсякъде от екраните на телевизори, компютри, телефони, билбордове …. Илюстрацията трябва да въвежда в приказен, интимен и уютен свят, в който има и елементи от човешкия бит, за да може децата да го почустват реален, свой, и да го заобичат.

 

 

  1. Като художник, занимаващ се с деца, можеш ли да формираш техен естетически вкус? Ти ли слушаш децата, или те слушат тебе?

 

2.С децата се слушаме и вслушваме взаимно.

   Обичам да говоря с тях докато работим. Така ги опознавам и разбирам какво ги вълнува, какво харесват, към какво се стремят, запознавам се със светогледа и уникалността им, която се отразява в рисунките.

   Давам им свобода в избора на тема и сюжет, и вече в процеса на работа вмъквам новите знания – за техниките, композицията, цветната хармония и рисунъка … Освен това заедно разглеждаме творби на художници и ги анализираме.

   Така неизменно в детето започват да се изграждат естетически критерии, които то започва да следва и търси, но в същото време е вярно на своя вътрешен глас и натюрел.

 

 

 

  1. А какво мислиш за книгите без думи, само с илюстрации?

 

3.Веднага се сещам за книжките за много малки деца.

   Но там отново роля има възрастният. Ако на детето редовно се чете или просто се разказват приказки, то ще се опита да ги пресъздаде и изживее отново, дори да си измисли свои истории, разглеждайки книжката. Но ако в книгата има текст, мисля, че това ще провокира детето, израствайки, да чете само.

 

  1. Рисуването насърчава креативността, насърчава се развитието на фантазията и това позволява на децата да намерят добър път в живота. Какви педагогически методи прилагаш в своята Арт школа “Ангелина”?

 

4.Докато работя с децата постоянно, но ненатрапчиво, ги провокирам да мислят и сами да търсят отговорите на някои от въпросите си. Или, иначе казано, провокирам мисленето им – наблюдателността, аналитичността, логиката …

   Рисувайки те се учат освен на нови знания и на справянето с различни ситуации, възникнали в работата. Едни от най- полезните и възпитаващи моменти са тези, в които се сгреши. Уча ги да гледат на грешката или неуспеха като на ситуация, в която трябва да сменят гледната си точка към проблема, да разсъдят и с креативност да се справят. Говорим си за това, как развиването на въображението ни помага ежедневно в живота и колко важно е във всяка ситуация да запазим спокойствие и да намерим положителната страна, за да се справим и продължим, и как понякога грешките са „щастливи“ и ни водят към по-добър резултат.

   Така у децата се изгражда увереност, спокойствие, смелост и самочувствие и процеса на творчество започва да носи по-голяма наслада.

 

  1. Какво ти е отношението към летните детски пленери сред природата?

 

5.Както се казва - „с две ръце съм ЗА“ J

   Според мен никой не може да остане равнодушен от общуването с природата. Особено децата ! Дори тези, които  са пристрастени към компютрите. Просто на тях ще им трябва мъъничко време да се адаптират и „пробудят“ заложената във всеки от нас връзка с майката природа.

   А когато и присъствието им там изисква наблюдателност, изучаване и отразяване на заобикалящият ги свят (както е по време на пленерите), то това се превръща в много пълноценно преживяване, което възпитава отношението на малките както към вярното пресътворяване на видяното - в рисунките им, така и на любов и грижа към природата.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

ИНТЕРВЮТА

ИНТЕРВЮТА

Интервю с художник илюстратора на детски приказки "Ламбо и Дар"

Интервю с художник илюстратора на детски приказки "Ламбо и Дар"

  Интервю с Ангелина Ангелова  Вътрешния ритъм на живот при децата ни е устремен и забързан. Съзерцанието е вече истинска рядкост. Каква концепция тряб   Интервю с Ангелина Ангелова  Вътрешния ритъм на живот при децата ни е устремен и забързан. Съзерцанието е вече истинска рядкост. Каква концепция тряб 2021-03-24T15:46:52+02:00 Интервю с художник илюстратора на детски приказки "Ламбо и Дар"

<p><span>&nbsp; </span>Интервю с Ангелина Ангелова</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <ol> <li><strong></strong><strong>Вътрешния ритъм на живот при децата ни е устремен и забързан. Съзерцанието е вече истинска рядкост.&nbsp;Каква концепция трябва да съдържа илюстрацията, за да не разчита само на съзерцанието?</strong></li> </ol> <p>&nbsp;</p> <p><strong>1.</strong><em>Трудно ми е да изключа съзерцанието от процеса на възприемане на една илюстрация. Може би защото самата аз съм съзерцателна натура, а и децата ми също. Но сигурно това е заложено в характера на всеки индивид в различна степен.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp;</span>По-скоро се замислям какво &bdquo;възпитава&ldquo; и провокира съзерцанието. Според мен ролята на възрастния, който отглежда детето е много важна в това отношение. Начина, по който чете текста на малкото още дете, заострянето на вниманието му към детайлите от историята, това да ги откриват заедно в рисунките и да ги анализират е много възпитаващо в тази посока.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp;</span>По отношение на детската илюстрация ролята на художника е отговорна. Рисунките му трябва много вярно да отразяват текста, да не губи фокуса от главните герои и в същото време да обръща внимание на заобикалящата персонажите среда. Малките детайли в описанието са важни и децата ги търсят. Реалистичният рисунък впечатлява и малки, и големи, и прави по-истинско всичко случващо се в историята и така провокира вниманието и съзерцанието у детето.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>Лично аз не харесвам илюстрации, в които всичко е с ярки цветове, еднакво &bdquo;важно&ldquo; и контрастно .. Този тип рисунки ми напомнят ярките и агресивни образи, които ни съпътстват навсякъде от екраните на телевизори, компютри, телефони, билбордове &hellip;. Илюстрацията трябва да въвежда в приказен, интимен и уютен свят, в който има и елементи от човешкия бит, за да може децата да го почустват реален, свой, и да го заобичат.</em></p> <p><strong>&nbsp;</strong></p> <p><strong>&nbsp;</strong></p> <ol start="2"> <li><strong></strong><strong>Като художник, занимаващ се с деца, можеш ли да формираш техен естетически вкус? Ти ли слушаш децата, или те слушат тебе?</strong></li> </ol> <p>&nbsp;</p> <p><strong>2.</strong><em>С децата се слушаме и вслушваме взаимно.</em></p> <p><strong><span>&nbsp;&nbsp; </span></strong><em>Обичам да говоря с тях докато работим. Така ги опознавам и разбирам какво ги вълнува, какво харесват, към какво се стремят, запознавам се със светогледа и уникалността им, която се отразява в рисунките.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>Давам им свобода в избора на тема и сюжет, и вече в процеса на работа вмъквам новите знания &ndash; за техниките, композицията, цветната хармония и рисунъка &hellip; Освен това заедно разглеждаме творби на художници и ги анализираме.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>Така неизменно в детето започват да се изграждат естетически критерии, които то започва да следва и търси, но в същото време е вярно на своя вътрешен глас и натюрел.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <ol start="3"> <li><strong></strong><strong>А какво мислиш за книгите без думи, само с илюстрации?</strong></li> </ol> <p>&nbsp;</p> <p><strong>3.</strong><em>Веднага се сещам за книжките за много малки деца.</em></p> <p><strong><span>&nbsp;&nbsp; </span></strong><em>Но там отново роля има възрастният. Ако на детето редовно се чете или просто се разказват приказки, то ще се опита да ги пресъздаде и изживее отново, дори да си измисли свои истории, разглеждайки книжката. Но ако в книгата има текст, мисля, че това ще провокира детето, израствайки, да чете само.</em></p> <p>&nbsp;</p> <ol start="4"> <li><strong></strong><strong>Рисуването насърчава креативността, насърчава се развитието на фантазията и това позволява на децата да намерят добър път в живота. Какви педагогически методи прилагаш в своята Арт школа &ldquo;Ангелина&rdquo;?</strong></li> </ol> <p><strong>&nbsp;</strong></p> <p><strong>4.</strong><em>Докато работя с децата постоянно, но ненатрапчиво, ги провокирам да мислят и сами да търсят отговорите на някои от въпросите си. Или, иначе казано, провокирам мисленето им &ndash; наблюдателността, аналитичността, логиката &hellip;</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>Рисувайки те се учат освен на нови знания и на справянето с различни ситуации, възникнали в работата. Едни от най- полезните и възпитаващи моменти са тези, в които се сгреши. Уча ги да гледат на грешката или неуспеха като на ситуация, в която трябва да сменят гледната си точка към проблема, да разсъдят и с креативност да се справят. Говорим си за това, как развиването на въображението ни помага ежедневно в живота и колко важно е във всяка ситуация да запазим спокойствие и да намерим положителната страна, за да се справим и продължим, и как понякога грешките са &bdquo;щастливи&ldquo; и ни водят към по-добър резултат.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>Така у децата се изгражда увереност, спокойствие, смелост и самочувствие и процеса на творчество започва да носи по-голяма наслада.</em></p> <p>&nbsp;</p> <ol start="5"> <li><strong></strong><strong>Какво ти е отношението към летните детски пленери сред природата?</strong></li> </ol> <p>&nbsp;</p> <p><strong>5.</strong><em>Както се казва - &bdquo;с две ръце съм ЗА&ldquo; </em><em><span>J</span></em></p> <p><strong><span>&nbsp;&nbsp; </span></strong><em>Според мен никой не може да остане равнодушен от общуването с природата. Особено децата ! Дори тези, които<span>&nbsp; </span>са пристрастени към компютрите. Просто на тях ще им трябва мъъничко време да се адаптират и &bdquo;пробудят&ldquo; заложената във всеки от нас връзка с майката природа.</em></p> <p><em><span>&nbsp;&nbsp; </span>А когато и присъствието им там изисква наблюдателност, изучаване и отразяване на заобикалящият ги свят </em><em>(</em><em>както е по време на пленерите</em><em>)</em><em>, то това се превръща в много пълноценно преживяване, което възпитава отношението на малките както към вярното пресътворяване на видяното - в рисунките им, така и на любов и грижа към природата.</em></p>

, ,
Сравнение на продукти